Луи II дьо Бурбон. Cum2i,4am use0f 9N Rr R ra Sann2°iö
Луи ІІ Добрия дьо Бурбон | |
---|---|
3-ти херцог дьо Бурбон | |
миниатюра |
|
Лични данни | |
Управление | 1356-19 август 1410 |
Роден |
4 август 1337
|
Починал |
19 август 1410
Монлюсон, Франция |
Предшественик | Пиер I дьо Бурбон |
Наследник | Жан I Бурбон |
Семейство | |
Династия | Бурбони |
Баща | Пиер I дьо Бурбон |
Майка | Изабела Валоа (1313–1383) |
Потомци | Жан, Изабела, Луи |
Герб | |
Луи ІІ Добрия дьо Бурбон в Общомедия |
Луи II Добрия (фр. Louis II le Bon; 4 август 1337 – 19 август 1410, Монлюсон) - 3-ти херцог дьо Бурбон от 1356, граф дьо Клермон-ан-Бовези 1356 – 1404, граф дьо Форе и сеньор дьо Меркер от 1372 година (по силата на брак), френски военачалник.
Луи е син на херцог Пиер I дьо Бурбон, 2-ри херцог дьо Бурбон и Изабела Валоа,
Съдържание
- 1 Биография
- 2 Отношения с Кастилия и Навара
- 3 Брак и деца
- 4 Кръстоносен поход до Махдия-Тунис [2]
- 5 Външни препратки
- 6 Източници
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Луи е верен поддръжник на кралете на Франция Жан II Добрия и Шарл V, последният е женен за неговата сестра Жана дьо Бурбон.
След гибелта на баща си Пиер I дьо Бурбон в битката при Поатие през 1356 година, Луи наследява херцогство Бурбон. През 1359 година той помага на обсадения от армията на краля на Англия, Едуард III град Реймс.
Той е един от заложниците изпратени Англия да гарантират изплащане на откупа за краля на Франция, Жан II Добрия, попаднал в плен по време на битката при Поатие през 1356 година. Луи се връща във Франция от плен едва през 1367 година, вече след смъртта на Жан II.
През 1368 – 1370 години Луи се сражава против англичаните в Пуату и Гиена, помагайки на новия крал на Франция Шарл V Мъдри да отвоюва превзетите от англичаните земи. Следвайки инструкцията на Шарл V и конетабъл Бертран дьо Геклен, Луи, не встъпва в крупни сражения. С победи в неголеми схватки постепенно завладява крупни крепости в Лимузен, Бретан и Гиена.
През 1371 година Луи заедно с херцог Жан Берийски, обсажда и превзема Лимож. Към 1374 година той превзема практически всички крупни крепости в Руерге, Пуату, Сентоже и Турен. През 1374 година по време на похода в Гиена заедно с Луи I Анжуйски, отвоюват Ажан и Бигор, а така и превзема Ла-Реол.
След сключеното примирие между Англия и Франция през 1374 година, Луи II дьо Бурбон успява да разгроми бандите от наемници останали в неговото херцогство.
Отношения с Кастилия и Навара[редактиране | редактиране на кода]
Луи откликва на призива на краля на Кастилия, Енрике II Трастамара и пристига в Бургос за участие в поход против маврите. Когато разбира, че походът се планира за Португалия, Луи отказва да участва и се връща обратно във Франция.
През 1378 година Шарл V изпраща Луи в Нормандия за борба против краля на Навара, Шарл II Злия, където той успява да превземе голяма част силните крепости.
След смъртта на Шарл V през 1380 година, Луи участва в регентския съвет при малолетния крал Шарл VI. Не успява обаче да попречи на анархията, която възниква заради борбата за власт между херцогът на Бургундия Жан Безстрашни и херцог Луи Орлеански. Той накрая избира страната на херцог Луи.
През 1390 година Луи по молба на Генуезката република заминава за Тунис, където участва в обсадата на Картаген. През 1391 година той предприема експедиция с 80 кораби против разбойническите банди на пиратите в Северна Африка.
Луи II е първият херцог, който се заселва в Бурбон и се занимава с интересите на своите поданици.
Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]
Брак: от 19 август 1371 година Ана дьо Оверн (1358 – 1417), графиня дьо Форе и дама дьо Меркер, дъщеря на Беро II Велики, дофин на Оверн и граф дьо Клермон.
Деца:[1]
- Катрин (1378 – в млад.възраст.)
- Жан I (1381 – 1434), 4-ти херцог дьо Бурбон от 1410 година, граф дьо Форе от 1417 година
- Изабела (1384 – след 1451), монахиня в Пуаси, през 1400 година е сгодена с Ерик Померански, крал на Норвегия, Дания и Швеция
- Луи (1388 – 1404), сеньор дьо Божьо
Освен това, Луи има 5 незаконни деца:
- Хектор (1391 – 1414), сеньор дьо Рошефор и дьо Дампьер-ан-Шампан
- Персевал (1402 – 1415)
- Пиер, Шевалие
- Жак (ум. 1422), монах-целестинец през 1422
- Жан (ум. 1419), сеньор дьо Танри през 1419
Кръстоносен поход до Махдия-Тунис [2][редактиране | редактиране на кода]
Това е Берберски кръстоносен поход под егидата на папата – ръководен от Луи ІІ. Това е генуезко-френска военна експедиция, насочена срещу средиземноморските берберски пирати. Затова се налага обсадата на Махдия, Тунис, която е основна база на пиратите. Всичко започва с изпращане на генуезки пратеници, които молят френския крал Шарл VІ за помощ срещу берберските пирати. Генуа предоставя продоволствие, 12 000 стрелци и 8000 пешаци. От френска страна участват 1500 тежковъоръжени рицари, ръководени от Луи ІІ Бурбон, който е военачалник от Стогодишната война. Така армада от около 60 кораби напуска Генуа на 1 юли 1390 година. Кръстоносците обсаждат Махдия, около два месеца.
След време и двете страни осъзнават, че имат интерес от примирие, тъй като кръстоносците разбират, че нямат достатъчно обсадни машини, а берберите не могат да се справят с тежко въоръжените нашественици. С участието на Генуа се сключва примирие за 10 години, като пиратството намалява вследствие на това. Затова французите се връщат като победители, като загубите им са около 20 процента от живата сила.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- BOURBON: DUKES of BOURBON (CAPET) (англ.). Foundation for Medieval Genealogy
- Skočit nahoru k:a b EHLERS, Joachim; MÜLLER, Heribert; SCHNEIDMÜLLER, Bernd, a kol. Francouzští králové v období středověku : od Oda ke Karlu VIII. (888 – 1498). Praha : Argo, 2003. 420 s. Dále jenFrancouzští králové. ISBN 80-7203-465-0. S. 291.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. – М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. – 494 с. – 3000 экз. – ISBN 5-224-02516-8
- ↑ Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. – М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. – 637 с. – (Историческая библиотека). – 1500 экз. – ISBN 978-5-17-042765-9-1390 година